Старобългарски речник
вельбѫдъ 
вельбѫдъ -а м Камила ѹдобѣе естъ вельбѫдѹ сквоꙁѣ гълнѣ ѹш прот. неже богатѹ въ цсрстве бже вънт М Мк 10.25 З.Срв. Мт 19.24 М, ЗI, А, СК. Срв. Лк 18.25М М З А СК вожд слѣп. оцѣждаѭще мьшцѫ. а вельбѫдъ поглъштаѭще М Мт 23.24 ЗI пасѫштемъ же сꙙ вельбѫдомъ тѹ ... дна отъ н҄хъ шьдш ... вьлѣꙁе бъ н҄вѫ ꙗст хотꙙшт С 217.28 ꙁгонма же въпаде сꙙ въ пѣровъ.  ꙁлом ногѫ прѣдьн҄ѫѭ ...  аб ѹтврьд сꙙ нога вельбѫдѹ  бꙑстъ съдрава С 218.19 М З А СК С Гр κάμηλος Нвб Срв велблюд ОА ВА МлБТР ЕтМл велбъд ВА велблъд Дюв МлБТР ЕтМл велбуд ВА