Старобългарски речник
велꙗръ 
велꙗръ м ЛИ Велиар [Велиал] — в юдаизма и християнството демонично същество, дух на небитието, лъжата и разрушението; едно от имената на дявола [2 Кор 6.15] мрънꙑ врагъ велꙗ (погр. вм. велꙗръ, Север., с. 190, бел. под линия) поставьꙗтъ съсѫдъ сво акꙑ въторааго ара на правѫѭ вѣрѫ цѣсара ѹала С 190.17—18 Изч С Гр Βελιάρ От евр belijja’al