Старобългарски речник
велꙗръ
велꙗръ
-а
м
ЛИ
Велиар [Велиал] — в юдаизма и християнството демонично същество, дух на небитието, лъжата и разрушението; едно от имената на дявола [2 Кор 6.15]
мрънꙑ врагъ велꙗ (погр. вм. велꙗръ, Север., с. 190, бел. под линия) поставьꙗтъ съсѫдъ сво акꙑ въторааго ара на правѫѭ вѣрѫ цѣсара ѹала
С
190.17—18
Изч
С
Гр
Βελιάρ
От
евр
belijja’al