Старобългарски речник
вель
вель
-ꙗ
ср
1. Големина по значение
гда вел слꙑ бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт. ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть
С
546.5
о всѣхъ сътворвъшхъ сꙙ ѹдесехъ. отъ велкааго страстотрьпца ... вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ. облень сꙑ съгрѣшеню нестрьгномо. на мѣстѣ съхранꙗмо. до дꙿнешьнꙗаго дьне. вел ѹдесъ. ѧже стꙑ творꙗаше вънѫ наꙁнаменѹѭште до вѣка
С
560.26
2. Величие, сила, мощ
двлѣахѫ же сѧ вьс о вел бж
М
Лк 9.43
З
А
гі бже нашъ. сътворе в’сѣ. отъ небꙑтѣ въ бꙑте. авлена ꙁнаменѣ. велѣ твоего
СЕ
8b 6
тꙑ бо ес бъ. повелѣвъ въпадаѭщмъ. въ грѣхꙑ. седмь десѧтъ кратъ. седмцеѭ. ꙇмьже ѣко веле твое. тако млость твоѣ. тꙑ бо ес бъ каѭщхъ сѧ
СЕ
75b 20
Големство.
тꙑ ѧдо. бѫд въ добро брашъно ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца. въ смѣха мѣсто. слъꙁотоьнкъ. вь велѣ мѣсто. съмѣрѣѩ
СЕ
70b 3—4
Мн.Велики неща, величествени дела.
ѣко сътвор мьнѣ вельѣ слънꙑ. ꙇ свѧто мѧ его
М
Лк 1.49
З
А
3. Прослава, величаене
ꙁа мꙙ ѹтелꙗ свого ѹмрѣшꙙ. комѹ нѹждеѭ ѹмьръшѹ ловѣкѹ. менемь толко лѣтъ бѣс ꙁгонꙙтъ сꙙ. елко на веліꙗ въ цръкв съборнѣ бꙑваѭтъ. не раꙁѹмѣѭтъ же ꙗко нѹждеѭ съмрьтьнъ стъ. же по сво вол҄ ꙁводꙙ отъ жтꙗ
С
136.18—19
ваше вель
ἡ ὑμετέρα μεγαλονοία
В обръщение към висшестоящо, титулувано лице — Ваше величество
сѣдъ на вꙑсоцѣ рее. савнъ ... да прведенъ бѫдетъ къ нашемѹ сѫдлштѹ. коментарс рее. савна повелѣ ваше вел въ ꙁатворѣ бꙑт. аште л велш се станетъ прѣдъ твомъ сѫдлштемъ
С
147.3
Изч
М
З
А
СЕ
СП
С
Гр
μεγαλωσύνη
μεγαλειότης
[τὰ] μεγάλα
[τὸ] μεγαλεῖον
вел
веле
велііе
велі
Нвб
величие
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ