Старобългарски речник
вельскъ 
вельскъ -ꙑ прил МИ Велички, който се отнася до Великия — област и диоцез в югозападната част на Родопите и земите на драговитите мⷺца юⷧ҇ ҃ ж҃ стаго панталемона мⷱка  стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго А 151а 4 Изч А Нвб Срв Велички