Старобългарски речник
велкъ
велкъ
-ꙑ
прил
срав
1. Голям по обем, с големи размери
в(д)ш л велкаа с ꙁъданѣ. не матъ остат сьде камень на камен
М
Мк 13.2
З
се море велікое пространое. тѹ гадні імъже нѣстъ ісла
СП
103.25
домъ молтвънꙑ ... бѣаше спльн҄енъ днъ. а тъ велкъ сꙑ
С
563.4
въꙁлеже мѡус подъ камꙑкомъ велкомъ
С
275.17
повелѣ аурлꙗнъ прнест дрѣво велко ... рее. првꙙжате паула на н҄емь
С
12.28
ꙁде бѣсъ. прѣлож сꙙ въ ꙁм велкъ. ꙗко седмь десꙙтъ лакътъ
С
173.23—24
вдш л небо се. коль добро стъ вдѣт коль велко
С
87.28
обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт
С
559.16—17
панцѫ велкѫ дъждънꙑмъ водамъ ... вьмѣштат водъ сътвор въ манастꙑр
С
552.16
ѹ гроба го вѣрꙿн стлъпъ поставшꙙ велкъ
С
539.11
огнь велкъ наꙙ жешт
С
221.27
Тежък.
тꙙжькѫѭ пльть. акꙑ велко брѣмꙙ съвръгъша ... перѫтъ къ творьцѹ
С
390.9
Многолюден.
подлъгъ рѣкѫ ѹꙁьрѣ ꙁдалее плъкъ велкъ народа грꙙдѫштъ
С
146.11
Голям по сила, височина, интензивност.
трѫс же велц по мѣста глад мор бѫдѫтъ
М
Лк 21.1
З
ѡсвѣще іꙁ небсе свѣтомь велкꙑмь. павꙿла апла
СЕ
34а 8—9
сѣдѧштеі въ тъмѣ ... велікꙑ свѣтъ прімѣте
К
13а 6
просвьтѣ сꙙ свѣтъ велкъ въ темнц
С
182.3—4
стѹдень велка стъ вь н҄е. годна врѣмене ꙗко ꙁмна
С
89.4
тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ
С
399.10
2. Голям по обхват, степен, значение
грꙙдетъ бо стꙑ ловѣколюбьць. ꙁвестъ вѣьнъхъ ѫжꙿнкъ мѫжьствомъ. областѭ велкоѭ
С
460. 6—7
ꙁаклнаѭ тꙙ о велцѣ слѣ вьседръжтелꙗ бога
С
122.1
бꙑстъ рать велка отъ поганꙑхъ
С
191.16
вь лѣто дводесꙙтъно етврьто ... мꙙтежь бꙑстъ велкъ
С
220.12
вь лѣтѣхъ лк҄нꙗ цра. бѣаше гон҄ен велко на крьстꙗнꙑ
С
68.25
мѡс вь велцѣ бѣдѣ прѣбꙑваатъ
С
275.26
велка слава мѫжа сего
С
230.16
бѫдетъ же вамъ отъ мене ьсть велка. дар больш нѣхъ
С
73.22
отъ дѣвꙑ ꙁде їс. велко ѹдо бракъ прѣт
С
428.13
анѳупатъ рее. не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на сьмрьть
С
140.19
вьс бо съшъдъше сꙙ попове же клрц ... сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ
С
219.22
За думи, реч — високопарен.
не нанатъ велкꙑм рѣьм нѣкꙑм къ платѹ. да не ... отъпадетъ прошенꙗ
С
454.6
Ценен, скъпоценен, разкошен.
аште то сътворꙙтъ. естьнꙑмꙿ велкꙑмъ даромъ достон бѫдѫтꙿ
С
58.14
ꙗкоже бо богатъ нѣкто. пръ велкъ гостемъ свомъ ѹготоввъ. посълавъ по ꙁъванꙑѧ мъ
С
267.3
3. За душевно качество или проява — голям, дълбок, силен
бѫдетъ бо тъгда скръбь велка. ѣкаже нѣстъ бꙑла
А
Мт 24.21
помлѹі мѩ бже по веліцѣі млості твоеі
СП
50.3
ѡ нестовъство велкое пае же ѡ съребролюбьствье вьсе се ꙁълое то сътворіло естъ
К
4b 7
прде блѫдьнца ... вьꙁлꙗ масло то дрѣвѣно на главѫ господьнѫ. покаꙁа велкѫ вѣрѫ
С
408.12—13
велкъ бо гнѣвъ стъ отъ бога асклпꙗ
С
228.26
се ма съ велкомъ страхъмъ глагол҄ѫштема. раꙁдра сꙙ огньнꙑ облакъ
С
211.8
ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен
С
339.5
4. Велик, славен, прославен, прочут
ꙇ славлѣахѫ ба глѭште ѣко пкъⷬ҇ велкъ въста въ насъ
М
Лк 7.16
З
гь вь сіонѣ велеі вꙑсокъ естъ ... да ісповѣдѩтъ сѩ імені твоемѹ велкѹмѹ
СП
98.3
Срв.Е
32б 2
ѡтъ тебе похвала моѣ въ црькъві веліцѣ ісповѣмь ті сѩ
СП
21.26
ꙇ творт ерѣ молтвѫ сѭ. гі бже нашъ велкꙑ. ꙇ двънꙑ
СЕ
20b 10
веліка ѹбо естъ тваръ нбо отъ небꙑтьѣ въ бꙑтье бмь пріꙁъвана. велікꙑ же сѫтъ. ꙇ анћлъскꙑѩ сілꙑ
К
9b 35,37
тѹ самъ їѡанъ велкꙑ бол҄ вьсѣхъ пророкъ
С
461.8
прд къ мьнѣ грѣшнѹмѹ. покаж ꙗко мꙙ тво велко стъ
С
159.14
ѹстрьм сꙙ отъ антохскааго велкааго града. вь велкѫѭ тѫ пѹстꙑн҄ѫ прт
С
561.2
кто богъ велкъ ꙗко бога нашъ
С
79.6
5.
Като същ.
a)
велц, –ц
м
мн
a) οἱ μεγάλοι
Големите, великите, силните хора
вѣсте ѣко мьнѧште сѧ власт ѩꙁкꙑ ѹстоѩтъ мъ. велц хъ обладаѭтъ м
М
Мк 10.42
З,
А, СК. Срв.Мт 20.25
М
ЗI
b)
велкаꙗ
ср
мн
[τὰ] μεγάλα
Големите, важните неща
гі не вьꙁнесе сѩ срце мое ... н ходхъ въ велкꙑхъ н вь двънꙑхъ пае мене
СП
130.1
велкъ бꙑт
αἴρομαι
Издигам се, ставам голям, висок
онъ же отанꙑхъ мольбѫ творꙙ. пршъдъ же на конецъ молтвѣ. проꙁьрѣ. ште же пламен велкѹ сѫштѹ. весель лцемъ. послѣжде рекшѹ амнъ
С
141.19
велкомь гласомь
μεγαλοφώνως
Със силен глас
рьц сь нмъ велкомъ гласомъ
С
336.11
велкъ дьнь
a) μεγάλη ἡμέρα
Празник
ꙇюде же понеже параскевьћ бѣ. да не останѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ. бѣ велкъ день тоѩ соботꙑ. молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ
М
Йо 19.31
СК
b) ἡ τοῦ πάσχα ἑορτή [вар. ἡ πασχαλία ἑορτή]
Великден [Пасха]
ѹже велкѹ дьн прблжаѭштѹ вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь отье. велкъ дьнь праꙁдьнкꙑ съ отьц сътворвѣ
С
290.3, 5
д҃. неⷣ҇. по велцѣ дн
БН
1
велкъ дьнь ꙗст
τὸ πάσχα ἐσϑίω
Празнувам Пасха
не вьндошꙙ вь тьмнцѫ да не оскврьнꙙтъ сꙙ. нъ да ꙗдꙙтъ велкъ дьнь
С
432.5
на вьсѣкъ дьнь велкъ
κατὰ ἑορτήν
На всеки празник, всеки празник
на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (і)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ егоже хотѣахѫ
М
Мт 27.15
З
А СК
велкаꙗ недѣлꙗ
Страстната седмица, седмицата преди християнския празник Великден
еваггеле ꙁборное съ бм(ъ) ... ѿ веліѩⷦ҇ неⷣ҇ пасхꙑ
А
1а 7
поⷩ҇ стꙑ велкꙑѧ неⷣ҇ евⷢ҇а ѿ҇ мⷴ҇
СК
86а 16
велкꙑ понедѣльнкъ
Първият ден от Страстната седмица, понеделникът преди Пасха, Велики понеделник
їѡанна архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово. о смокв вь велкꙑ въ понедѣл҄ьнкъ
С
343. 2—3
велкꙑ въторьнкъ
Вторият ден от Страстната седмица, вторникът преди Пасха, Велики вторник
їѡанна археппа ꙁлатоѹстааго слово въ велкꙑ въторнкъ
С
384.10—11
велкꙑ етврьтъкъ
ἡ ἁγία καὶ μεγάλη ε´ [вар. πεντάς]
Четвъртият ден от Страстната седмица, четвъртъкът преди Пасха, Велики четвъртък
вон емше са. вѣсѧ кь каафѣ. коⷰ҇ плака сѧ горко. щ в веⷧ҇къ етврⷦ҇
А
101с 5
въ велⷦ҇ етврⷦ҇. евⷸ҇а ѿ мⷴ҇а глⷡ҇а с҃ н҃ р҃. рее гь кь свомъ ѹенікомъ
А
87b 6
щ в етвръц велмⷦ҇ тѹ бліꙁъ прѣдъ оіма т стотъ
А
87b 2
стго ꙇоана хръсостома архіепіскѹпа. констѧтінѣ града. ъⷮ҇ въ велікꙑ етвръток
К
3а 25—26
їѡанна ꙁлатоѹстааго слово вь велкꙑ етврътъкꙿ
С
424.15
велкꙑ пѧтъкъ
Петият ден от Страстната седмица, петъкът преди Пасха, Велики петък
в пѩⷦ҇ велⷦ҇ еваⷸ҇ ѿ мⷴа
А
106d 18
щї. въ велкꙑ. пѧⷦ҇
Е
33а 4
велка пеаль
περίλυπος
Голяма печал, скръб
того рад посъла мꙙ сѣмо. аште стна стъ же слꙑша. велкѫ бо пеаль матъ о тебѣ
С
225.17—18
велкаꙗ параск҄евьг҄
ἡ ἁγία παρασκευή [вар. ἡ μεγάλη παρασκευή]
Велики петък, Разпети петък
свѧтаго оца нашего. іоⷩ҇а. ьтенье. въ велікѫѭ параскевьћіѭ
К
9b 33
толь велкъ
τοσοῦτος
Толкова голям
въꙁъваномъ братеѭ гнеѭ не ѹкорт таковыѧ бжѧ благодѣт. н погѹбт толь велкыѧ ст небрѣженемъ бжхъ повелѣн
ЗЛ
Ia 20
[прмат] велкꙑ анг҄ельскꙑ обраꙁъ
[λαμβάνω] τὸ μέγα καὶ ἀγγελικὸν σχῆμα
Ставам великосхимник, приемам ангелска схима [образ] — висша степен в монашеството
браⷮ҇ нⷲ҇а сь. премⷧетъ. велкꙑ аћлскꙑ обраꙁъ
СЕ
97а 20
велкаꙗ дарѹѩ
μεγαλόδωρος
Който е щедър
сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ. нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб
С
522.12
свѧтꙑ велкꙑ съборъ
ἡ ἁγία οἰκουμενικὴ ἕκτη σύνοδος
Шестият вселенски събор [Трети цариградски], свикан през 680—681 г. против монотелитите. Пр. на 23 януари [и на 15 септември, във Великата църква на 18 септември]
еї [септ]. ... памѧⷮ҇ стꙑмъ (о)цемъ. р҃ꙁ҃. събравшем сѧ. на стѣмъ ї велцѣмъ сборѣ ...
Е
33а 17—18
велкаꙗ лавра
ἡ Μεγίστη λαῦρα
Голям манастир
въ слѣдъ дѣаше свѣта того. свѣтѹ ведѫштѹ прведе (!) въ велкѫѭ лаврѫ свꙙтааго отца нашего отца нашего савꙑ
С
283.3—4
велкаꙗ арменꙗ
ἡ μεγάλη ᾿Αρμενία
Велика Армения, област в Източна Мала Азия, разделена ок. 223—190 г. пр. н. е. от наместниците на Селевкидите Артатас и Дарех на Велика Армения [на изток от р. Ефрат] и на Мала Армения [на запад от нея]; по–късно разкъсвани и преминавали под римска, византийска и персийска власт
мⷺца сепⷠ҇ ћ. стааго свⷳ҇номⷱка грігора археппа велкъѩ
А
121b 20—21
стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ. рмпсѧ
Е
38а 5
М
З
А
СК
Б
Н
Е
СП
СЕ
К
С
ЗЛ
Р
МЛ
БН
Гр
μέγας [μείζων
μέγιστος]
πολύς
σφοδρός
κραταιός
παμμεγέτης
βαϑύς
λαμπρός
ἀναφαίρετος
παλίστροφος
ὑψηλός
βίαιος
βαρύς
ἀνήκεστος
πλούσιος
σύντονος
κόσμιος
ἀκριβέστατος
μακρός
τῶν ἀρχόντων [вар. ἐπουράνιος
μακάριος]
велікъ
Нвб
велик
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
ДА
Срв
Велика
МИ
Велико
МИ
Великовци
МИ
Велико Търново
МИ
СНМБ
Велика
МИ
ЙИв,БСМ
Велика [река]
МИ
ВК,ОМ
Велика
МИ
Бм. в Р
Велика
МИ
ЖЧ,ГРБМДП
Велика
МИ
Велика Крушевица
МИ
АП,ПСС
Великово
МИ
БМС
Велик
ЛИ
Велика
ЛИ
Велико
ЛИ
Великин
ФИ
Великински
ФИ
СтИл,РЛФИ