Старобългарски речник

велколѣпоть

велколѣпоть -ꙗ ср Великолепие тебѣ подобаатъ хвала. слава велколѣпот. свꙙтость С 144.17 Изч С велколѣпот Нвб Срв велелепие, великолепие ОА РБЕ