Старобългарски речник
велкодѹшьнъ 
велкодѹшьнъ -ꙑ прил Великодушен, благороден, добронамерен ѡ велкодѹшьнꙑ ѹме. ꙗко на сѫдшт пакостьнка не подвже сꙙ тво съмꙑслъ С 63.29 Изч С Калка от гр μεγαλόψυχος Нвб великодушен книж ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ великодушний ВА