Старобългарски речник
велство 
велство -а ср 1. Снажност  братꙗ вьс не отъ дꙿного  дноѧ рожден. не по дномѹ събьранꙑ. нъ напрасно прѣложьше сꙙ ... сї велствомъ тѣла.  юностѭ раштенꙗ. а слоѭ тъенъ вьсѣхъ свохъ С 84.27 2. Значимост, големина, величие  вьсѣхъ вꙑшьнхъ слъ съборъ ꙁа ловѣьскааго сьпасеньꙗ веселꙙтъ сꙙ. помꙑсл ѹбо вьꙁлюбьне велство радост С 490.20 вдѣ л владꙑьне ловѣколюб. вдѣ л велїство благодѣаньꙗ С 494.13 вдѣ л велїство дара. послѹште вьс наѱан въ вꙑшьн градъ  ерѹсалмъ. дьньсь.  въ сьѭ ношть.  достоно велства. даровъ съхранень покажте С 496.22,25 Изч С Гр μέγεϑος велїство Нвб Срв величество, величие ОА