Старобългарски речник
вевеꙗ 
вевеꙗ -ѩ ж ЛИ Вевея — християнска мъченица в Едеса, пров. Осроена [дн. гр. Урфа в Турция], разпъната на кръст по време на имп. Траян [98—117 г.]. Пр. на 15 октомври [през IX в. на 5 септември и 29 януари] е҃ стрстъ стаго мкⷱ҇а ꙁарла.  веве сестрѣ его.  ѹбене ꙁахарѧ пррка Е 24б 16—17 Изч Е Гр Βεβαία Βαιεβᾶ