Старобългарски речник
ваꙗнь 
ваꙗнь -ꙗ ср Статуя, идол, изваяние  нѣстъ ного бога раꙁвѣ мене.  славꙑ моѧ номѹ не дамъ. н благоꙁвол҄ен мохъ ваꙗнмъ. н ьст моѧ подамъ капштемъ С 264.4 Изч С Гр [τὸ] γλυπτόν ваꙗн Нвб ваяние остар книж ОА ВА ЕтМл АР РБЕ Срв [из]ваяние книж