Старобългарски речник
вашь
вашь
-ваша
-ваше
местоим
притеж
2 л
мн
1. Ваш
нъ влас главꙑ вашеѩ вьс штен сѫтъ
М
Лк 12.7
З
А
Б
отц ваш ѣсѧ маннѫ въ пѹстꙑн
М
Йо 6.49
З
А
неправьдѫ рѫкꙑ вашѩ съплѣтаѭтъ
СП
57.3
да въꙁъметъ сѧ отъ ѹстъ вашіхъ съ вьсѣкоѭ ꙁълобоѭ
К
4а 9
то стъ мѧ богѹ вашемѹ
С
21.2
ꙗко аꙁъ смъ вашего пламене. штѹждъ же васъ дѣломъ
С
28.2
рабъ стъ огн҄ь вашъ ловѣкомъ
С
262.7
да прдетъ на мꙙ стаѣ его благодѣ(т). вашм млвам
Р
II 1.31
2. Свой
не дадте стаго сомъ. н помѣтате бсьръ вашхъ прѣдъ свнѣѣм
М
Мт 7.6
З,А,
СК. Срв. С 24.15
не отъложте ꙋбо дръꙁновенѣ вашего
Е
9б 2
гь ѹслꙑшітъ мѩ егда вьꙁовѫ къ немѹ. гнѣвате сѩ а не съгрѣшаіте ѣже глте вь срціхъ вашіхъ. на ложіхъ вашіхъ ѹмолітъ сѩ
СП
4.5
Срв.
СЕ73а 14—15
обратіте сръдца ваша къ ѧдомъ. ꙇ не съмѣжꙇте оъю вашею къ ꙇстꙇнѣ аште л есте тіжде самі
К
1а 4, 5
ваша власть, ваше вель
ἡ σου ἐξουσία, ἡ ὑμετέρα μεγαλονοία
При титли в обръщение — Ваша светлост
мол҄ѫ сѧ ваше свѣтьлѣ власт. не могѫ отврѣст бѣсъ ѳьмьꙗна жрьтвꙑ
С
228.25
сѣдъ на вꙑсоцѣ рее. савнъ ... да прведенъ бѫдетъ къ нашемѹ сѫдлштѹ. коментарс рее. савна повелѣ ваше вел въ ꙁатворѣ бꙑт. аште л велш се станетъ прѣдъ твомъ сѫдлштемъ
С
147.3
М
З
А
СК
Б
ЗП
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Гр
ὑμῶν
ὑμέτερος
вашъ
Нвб
ваш
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА