Старобългарски речник
васлскъ 
васлскъ -а м ЛИ Василиск — племенник на Теодор Тирон, умр. мъченически заедно с Евтропий и Клеоник по времето на имп. Максимиан [286—305 г.]. Пр. на 3 март и 22 май мѣсꙙца марта въ е҃ день. мѫен стааго васлска С 15.18 по вьса мѣста бꙑвахѫ ꙁнаменꙗ стꙑмъ васлскомъ С 19.4—5 пршедъше поѧшꙙ васлска.  вьведошꙙ  къ воводѣ.  глагола мѹ вовода тꙑ л с васскъ (погр. вм. васлскъ, Заимов, Капалдо, т. I, с. 59 бел. под линия) словꙑ С 20.20,22 С Гр Βασιλίσκος