Старобългарски речник
васл 
васл -ꙗ м ЛИ 1. Василий Велики [ок. 330—379 г.] — ранновизантийски църковен деятел, мислител и писател, архиепископ на Кесария Кападокийска [370—379 г.], един от тримата най–важни отци в православната църква редом с Йоан Златоуст и Григорий Назиански. Пр. на 1 и 30 януари мⷺца енѹⷬа а҃ ...  ста оца нашⷢ҇е стлѣ велкаⷢ҇ васла кесар А 135b 20 мⷰ҇ѣ еньвара а҃ обрѣꙁане га наго іс ха  васлꙗ СК 144а 10 ꙁаклнане стаⷢ҇а васлѣ СЕ 56b 4 мⷧ҇о стⷢ҇а васⷧ҇ прⷣ҇ѣложенⷻ҇ь СС IIb 1 стааго васлѣ арꙿхеппа кесарѧ кападок҄їскꙑѧ. похвала о м҃ мѫенцѣхъ С 81.30 2. Василий — епископ на Амасия в Понт, умр. мъченически в Никомидия. Пр. на 26 и 30 април [намиране на мощите му] мⷺца тоⷢ҇ ҃ е҃ сⷳ҇вномⷱ҇ка васлꙗ еппа амасска А 146а 2 мⷰ҇ѣ ке мкⷱ҇а васлѣ СК 151b 1 А СК СЕ СС С Гр Βασίλειος Βασιλεύς васль Нвб Василий ЛИ Васил ЛИ Дюв НГер ЕтБАН СтИл,РЛФИ Срв Василево МИ Васильово МИ ПК,Пр. в им Васил, Василия ДА