Старобългарски речник
варꙗт 
варꙗт -варꙗѭ -варꙗш несв Изпреварвам, избързвам напред по въск(р)ьсновен же моемь. варѣѭ вꙑ въ галле М Мт 26.32 З рьцѣта ѹенкомъ его. ѣко въста отъ мрътвꙑхъ ... се варѣатъ вꙑ въ галле. тѹ  ѹꙁьрте М Мт 28.7 З А СК срацномъ нѣ въ ко врѣмꙙ хотꙙштемъ поплѣнт ѧ. вараѧ сьбрааше братѫ  страньнꙑѧ  плаꙙ ... глаголааше мъ ... молте сꙙ къ богѹ да ꙁбавтъ прѣдѣлꙑ снѧ отъ находꙙштхъ бѣдь С 569.16—17 Образно.  ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма С 497.16 ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ прѣдъ овоштемъ. такоже  манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ С 284.24 М З А СК С Гр προάγω προφϑάνω προηγέομαι προτρέχω варат варѣт Нвб вар’ам [се], варам диал НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН РБЕ ДА варкам диал Дюв НГер РБЕ Срв [пре]варям диал