Старобългарски речник
вартоломе 
вартоломе -ꙗ м ЛИ Вартоломей — един от 12–те апостоли. Пр. на 11 юни, 25 август [пренасяне мощите му в гр. Беневенто] и 30 юни [Събор на 12–те апостоли] ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се ... флпъ  вартоломѣ. тома  матьте мꙑтарь М Мт 10.3 З мⷺца а҃ꙇ҃҃҃҃ стѹю аплѹ варѳоломеа  варнавъ А 146b 18 ꙇꙁволе стꙑѩ  славънꙑѩ аплꙑ своѩ. петра ꙇ павъла. ꙇ флпа ꙇ варътоломѣа. братрꙑ бꙑт. не ѫꙁоѭ родьства. нъ вѣроѭ СЕ 10b 8 М З А СК СЕ Гр Βαρϑολομαῖος От арам BarTholmai ’син на Толмей’ варътоломѣ варѳоломе вартоломѣ Нвб Вартоломей ЛИ Вартоломеев ФИ СтИл,РЛФИ Срв Вартоломей ДА