Старобългарски речник
вартме 
вартме м ЛИ Вартимей — слепец от гр. Ерихон, изцелен от Исус ꙇсходѧштю емѹ отъ ерхона ... сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт М Мк 10.46 З ћа о варьтме М 43b 23 Изч М З Гр Βαρτιμαῖος От арам BarThīmej ’син на Тимей’ варьтме