Старобългарски речник
вартме
вартме
м
ЛИ
Вартимей — слепец от гр. Ерихон, изцелен от Исус
ꙇсходѧштю емѹ отъ ерхона ... сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт
М
Мк 10.46
З
ћа о варьтме
М
43b 23
Изч
М
З
Гр
Βαρτιμαῖος
От
арам
BarThīmej ’син на Тимей’
варьтме