Старобългарски речник
варнава 
варнава -ꙑ м ЛИ Варнава — прозвището на левита Йосия, един от 70–те апостоли, родом от ов Кипър; спътник на ап. Павел [Деян 4.36; 9.27; 11.22,25; 1 Кор 9.6; Гал 2.1,9; Кол 4.10—14 и др.]. Пр. на 11 юни и 4 януари [Събор на 70–те апостоли] мⷺца а҃ ꙇ҃ стѹю аплѹ варѳоломеа  варнавъ.  стаго оца наⷲ҇ пѹстъннка онофра А 146b 18—19 мⷰ҇ѣ (л҃) апла (вартолом)еꙗ  в(ар)навꙑ СК 123b 4 Изч А СК Гр Βαρνάβας От арам BarNebūāh ’син на утехата’ Нвб Варнава НГер ДА