Старобългарски речник

варваръ^I

варваръ -а м ЛИ Варвар — бивш разбойник, разкаял се и получил опрощение. Пр. на 6 май [през IХ—Х в. на 5 или 8 май] варъвара маѣ м ꙅ҃ П4 Изч П4 варъваръ