Старобългарски речник

вараакъ

вараакъ -а м ЛИ Варак — старозаветен съдия на израилския народ, син на Авиноам [Съд 4.6—22, 5.1,12; I Цар 12.11; Евр 11.32] (..) вѣст даѫща лѣта ѡ ( ... ) .нѣ.  ѡ вараацѣ же  ѡ сам(..) Е 7б 18 Изч Е Гр Βαράκ От евр Bārāg ’блясък, мълния’