Старобългарски речник
валꙗт сѧ
валꙗт сѧ
-валꙗѭ сѧ
-валꙗш сѧ
несв
Валям се, търкалям се
ꙇ падъ на ꙁем валѣаше сѧ пѣнꙑ тѣштѧ
М
Мк 9.20
З
А
СК
по стнѣ нꙑнꙗ камен свꙙто валꙗтъ сꙙ по ꙁем
С
294.30—295.1
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
κυλίομαι [вар. κυλιάω]
валѣт сѧ
Нвб
Срв
валям се
ОА
ВА
НТ
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
Валявица
ж
МИ
ЖЧ,ГРБМДП