Старобългарски речник
вавѵла 
вавѵла -ꙑ м ЛИ Вавила — антиохийски патриарх и мъченик по времето на имп. Деций Траян [249—251 г.]; Пр. на 4 септември мⷺца сепⷠ҇. г҃ стхъ мⷱкъ въавдѣ [погр. вм. вавѵлѣ] еремоні.  теодорѣ А 114с 6 д҃ [птѧбрѣ]. стрстъ стхъ мⷱ҇къ. васлѣ [погр. вм. вавл, Мирчев, Кодов, с. 230, вж. Индекс] (с)емеона.  младенъцъ Е 24б 9 Изч А Е Гр Βαβύλας Нвб Вавил, Вавили м ЛИ СтИл,РЛФИ