Старобългарски речник
вабт 
вабт -ваблѭ -вабш несв Отнемам свободата [на действие], подтискам  съпаса  творьца поꙁнат не рашꙙ. а бꙑшꙙ бо поꙁнал свꙙтꙑ паулъ рее. не бꙑшꙙ га славꙑ распꙙл. не раꙁѹмѣшꙙ. не бо  раꙁѹмѣшꙙ рат. жде бо хотѣн сѫпротвь бꙑва ...  ѹма свобожден вабмо. на добро стнꙑ постжен не детъ С 334.6 Изч С Гр ἀνδραποδίζω Нвб вабя ’мамя примамвам с вик животно’ диал НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН ДА