Старобългарски речник
вааловъ 
вааловъ прил притеж от ЛИ Ваалов, на Ваал — бог на небето, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина през II и I хилядолетие пр. н.е тꙑ ес бъ нашъ. ꙇже водоѭ  огнемь. пр л ꙇꙁбав ꙇлѣ льст вааловꙑ СЕ 5b 12—13 Изч СЕ Гр τοῦ Βάαλ