Старобългарски речник
ваI 
ва местоим лич 2 л дв Вие двамата. Им. ва  самъ іс сърѣте ꙗ гл. радѹіта ва с. онѣ же прстѫпьш. ѧстѣ с ꙁа ноꙁѣ его СК Мт 28.9 глава дꙗвол҄ѣ тꙑ с агрколау. а опашь лсꙗ дѹкꙿсъ. же тобоѭ. ва оба слѹꙁѣ сотоннѣ С 75.1 камо сꙙ подвꙁата трофме.  еукарпѡне. поꙿто л рабомъ момъ прѣтта. не прѣодолѣта тѣмь. нже хꙿ побѣдта. нъ бѫдета  ва сь н҄м С 210.29 Род ваю ꙇ гла ма съ. вѣрѹета л ѣко могѫ се сътворт. гласте емѹ е г. тъгда коснѫ ѣ въ о глѧ. по вѣрѣ ваю бѫд М Мт 9.29 З А СК нкꙿтоже въꙁможетъ ꙁбавіт ваю отъ рѫкѹ мою С 12.16  гласъ ꙁꙿ н҄его бꙑстъ. въстанѣта глагол҄ꙙ  покате сꙙ.  грѣс ваю оставьꙗѭтъ сꙙ С 211.12 како тврьдѣ дѹш ваю напрасно прѣмѣнста сꙙ. отравена л бꙑста повѣдта м С 212.22 не рее схъ жде словесъ. поката сꙙ отъ ꙁълоб ваю С 363.13. Дат вама ꙇ ставъ съ въꙁглас ѣ.  рее. то хощета да сътворѭ вама М Мт 20.32 ЗI А СК ЗП ꙇ абье обрѧштета осьлѧ првѧꙁано  жрѣбѧ съ нмь. ꙇ отрѣшъша прведѣта м е. ꙇ аще реетъ кто вама то. реета ѣко гь трѣбѹетъ ею М Мт 21.3 З А СК ъстънꙑ отье. пон҄еже съгрѣшлъ смъ. нѣто мол҄ѫ особь блаженꙑма вама повѣдат С 286.10. Вин ва тако м богꙑ аꙁъ ва мамъ мѫт С 2.17 повелѣ беꙁаконънꙑ кнꙙꙁъ терентꙗ.  фркана првест.  глагола к н҄ма ...  нѣстъ бога же ва ꙁдрѫкꙋ мою ꙁбавтъ С 181.10 много молхъ сꙙ богѹ ꙁа ва С 297.10 Тв вама  рее к нма агг҄елъ. прмѣта отъ прѣдълежꙙштхъ прѣдъ вама брашънъ С 182.13 сърѣтошꙙ на нѣкотор глагол҄ѫште. блюдѣта ꙗко львъ прѣдъ вама стъ С 296.25 вдѣста л како обрѣтохъ сꙙ съ вама вь бѣдѣ С 297.9 Мест ваю горе тебѣ хораꙁнъ. горе тебѣ вдьсада. ѣко аште въ тѵрѣ  сдонѣ. бшѧ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ ваѭ. древле ѹбо въ врѣтшт  попелѣ сѣдѧште покаал сѧ бшѧ М Лк 10.13 З М З А СК ЗП С Гр ὑμεῖς ваѭ Нвб ва диал [2 мн м