Старобългарски речник
бѫдꙑ 
бѫдꙑ - прич прил 1. Който ще настъпи; предстоящ, бъдещ кажетъ же не мало врѣмꙙ бѫдѫште пакꙑ. же посрѣдѹ ѹенкꙑ отъводꙙ же аꙗт С 372.8 въ бѫдѫштее же вьскрѣшень. вьсѣко колѣно поклантъ сꙙ С 484.17 не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна)  бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго Р II 1.20 2. Като същ. a) бѫдѫще ср ед бѫдѫщаꙗ ср мн a) τὸ μέλλον, τὰ μέλλοντα, τὰ ἀποβησόμενα, τὰ μετὰ ταῦτα Бъдещето; нещата, които ще се случат в бъдеще съмотрааше бѫдѫштааго. готовъ прмл҄ꙙ отъ омъ прбѣгаѭштхъ къ н҄емѹ С 92.18 ѹꙁърте вꙑ бѫдѫштаꙗ вамъ правьдвааго сѫдѧ їсха С 108.3  о бѫдѫштхъ съповѣдаѧ мъ. алеѯандръ рее. ꙿто ѹбо на потрѣбѫ сѫтъ намъ словеса с ваша С 130.24—25  бꙑстъ бесѣдѹѭштема ма.  съвъпрашаѭштема сꙙ. то бꙑвьшее.  ъто бѫдѫште С 474.16 бꙑстъ мѫжъ пророкъ. ѱано ськонаваѧ.  о бѫдѫштмъ ѹꙙ С 476.8—9 опеал сꙙ ꙁѣло.  молтъ го по вьрꙙжденю м (!). съповѣдат прѣльсть вьсѫ сотоннѫ ... кѹпно же  себѣ ѹтꙿврьжден. бѫдѫштїхъ по томъ хотꙙ пртворт С 525.11 b) бѫдѫщаꙗ ср мн τὰ μέλλοντα В християнството — задгробният свят, вечният [бъдещият] живот настоѩщаа потрѣбъномь. съматрѣѩ. ꙇ бѫдѫщаа ѹдобь строѩ СЕ 64а 20 аште бо вѣрѹмъ ꙗко їс ѹмрѣтъ  вьстаꙿ. такожде  бъ ѹсъпъшїхъ. їсомъ прведетъ съ собоѭ ... тѣмъ на лежань бѫдѫштхъ демъ С 488.24 вѣкъ бѫдꙑ, жꙁнь бѫдѫщꙗ ὁ μέλλων αἰών, ἡ μέλλουσα ζωή В християнството — задгробният свят, оня свят, вечният [бъдещият] живот не отъпѹсттъ сѧ емѹ. н вь сь вѣкъ н въ бѫдѫщ М Мт 12.32 въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ С 108.13 ꙇ въ бѫдѫщѭѭ жꙁнь. нбсънѹмѹ црствѹ твоемѹ. прѧстьнкъ автъ сѧ СЕ 23b 26—24a 1 М СЕ С Р Гр μέλλων ἐσόμενος Нвб бъдещ ОА ВА Бот ЕтБАН БТР АР РБЕ бъдъщ ВА бъдащ МлБТР ЕтМл бъдущ ОА ВА бъдущий ОА