Старобългарски речник
бѣшень 
бѣшень -ꙗ ср Безумие, бяс, беснеене ѡ ꙁꙿлоьстьно бѣшен рода крьстіꙗньска С 15.6 да твръдо  непостѫпьно бѫдетъ. же отъ н҄его на крьстьꙗнꙑ бѣшен С 215.17 хотꙙ съпоспѣшнкъ свохъ ѹгаст бѣшень С 557.30 вдѣахѫ бо го беіслъно бѣшень С 565.27 Изч С Гр μανία бѣшен Нвб Срв бесуване ЕтМл РБЕ беснеене ОА РБЕ