Старобългарски речник
бѣсьнъ 
бѣсьнъ -ꙑ прил 1. Бесен, обхванат от бяс, от зъл дух се првѣсѧ лвкъ нѣмъ бѣсенъ М Мт 9.32 З А тꙑ же ꙁълоꙁълѣ въплаеш. ꙗко не въсхотѣ ѹвѣдѣт стннааго ба ... бѣсьнꙑ пьсе С 115.27 2. Като същ. бѣсьнъ, –ꙑ м [ὁ] δαιμονιζόμενος, ὁ δαιμονιῶν [вар. ὁ δαιμονῶν] Човек, обхванат от зъл дух; служител на злите сили сърѣте  дъва бѣсъна отъ жал ꙇсходѧща лютѣ ѕѣло М Мт 8.28 З А а он ꙁавстѭ прѣдолѣм пае бѣсънꙑхъ прѣделѣваахѫ С 399.2 негл бѣсьнꙑхъ ѹенꙗ (!) хвалꙙште на блѫжден вьꙁбѣсоват сꙙ С 403.30 М З А СК С Гр δαιμονιζόμενος μαινόμενος μανιώδης [τοῦ] δαιμονίου τῶν δαιμόνων бѣсънъ бѣсенъ Нвб бесен ОА ВА АК Бот НТ Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА бесний НГер бесни ДА Срв беснѝк ’буен палав човек’ м ДА бесница ’зла злобна жена’ ж ДА