Старобългарски речник
бѣсовьскъ 
бѣсовьскъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до злите духове, бесовете  фарсе глаахѫ. о кьнѧѕі бѣсовьстѣ ꙁгонтъ бѣсꙑ А Мт 9.34 да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк. протвѧщмь сѧ намь ТФ А 8 глагола водꙙштмъ.  нѣстъ се мо дѣло. о семъ бо нѹ бѣсовьстѣѣмь наꙙльнѣѣмь. нѣсмъ сꙙ ште съподоблъ благодѣт С 171.22  въ сво ѹмъ пршъдъ отъ свобожденьꙗ бѣсовьска. вдꙙ прѣвелко дѣла ... къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже С 560.12 2. Езически не срамьꙗш л сꙙ ѡ мѫтелю ... о въгаждан бѣсовьстѣмъ С 161.23—24 мꙙтежь бꙑстъ велкъ.  вьꙁскан бѣсовъско  кѹмрьско С 220.12—13 А ТФ С Гр τᾶν δαιμονίων [τῶν] δαιμόνων Нвб бесовски остар ВА ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ бесовский НГер бясовски РБЕ