Старобългарски речник
бѣсовань 
бѣсовань -ꙗ ср 1. Бесуване, беснеене много бо бѣсован же отъ тебе томьн въвръже тꙙ въ хѹлѫ С 1.5 прѣпьрѣшꙙ л вꙑ мѫкꙑ. остат сꙙ бѣсованꙗ С 180.5—6 на длъгꙑ дьн дꙿва съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован С 53.25—26 2. Служене на езически божества отъстѫпте отъ бѣсованꙗ  отъ прѣльст хъ ꙗко не сѫтъ бꙁ С 34.13 остан сꙙ бѣсованꙗ свого ... тъьѭ пожьр богомъ С 115.1—2 ꙗко тꙑ влъшъствомъ кръмш сꙙ.  бѣсованмъ многомъ С 165.29—30 беꙁбожьно бѣсовань ἡ πολύϑεος οἰκοδομή Светилище, където се извършва езическо богослужение посьл помошть твоѭ.  раꙁор беꙁбожьно бѣсован.  съврьꙁ капшта хъ ...  тѹ абе сътръшꙙ сꙙ  бꙑшꙙ акꙑ прахъ С 180.13 Изч С Гр μανία εἰδωλομανία бѣсован Нвб Срв бесуване ЕтМл РБЕ беснуване РБЕ