Старобългарски речник
бѣлъ 
бѣлъ -ꙑ прил Бял, който има бял цвят н главоѭ своеѭ клън сѧ. ѣко не можеш власа едного бѣла л ръна сътворт М Мт 5.36 З ꙇ прѣобраꙁ сѧ прѣдъ нм. ꙇ просвьтѣ сѧ лце его ѣко слънъце. а рꙁꙑ его бꙑшѧ бѣлꙑ ѣко свѣтъ М Мт 17.2 ЗI А бѣ бо ꙁракъ его ѣко(о) млън. ꙇ одѣне его бѣло ѣко снѣгъ М Мт 28.3 З,А, СК. Срв. С 444.25 вдѣахѫ бо мѹ сѣднꙑ бѣлꙑ акꙑ вльнѫ С 47.29 Образно. канꙗ братоѹбства (!) бѣлꙑѧ рꙁꙑ съвлѣе.  лѫкавьствꙗ ѹбню ножъ наостр С 389.9 въ бѣлахъ [рꙁахъ] ἐν λευκοῖς, λευκοσχημονῶν Облечен в бяло марѣ же стоѣше ѹ гроба ... ꙇ вдѣ дъва анћла въ бѣлахъ сѣдѧшта. едного ѹ главꙑ. ꙇ едного ѹ ногѹ М Йо 20.12А дъва мѫжа въ бѣлахъ рꙁахъ сьндоста къ водѣ С 235.15—16 М З А СК С Гр λευκός λευχείμων Нвб бял ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА белий НГер бел ДА Срв Бяла МИ Бела вода МИ Бела МИ Белица МИ Бяла Слатина МИ СНМБ Бели Искър МИ Белоградчик МИ Бял кладенец МИ ЖЧ Бели геран МИ Белия брег МИ КП,МИБелосл Бяла църква МИ Бели МИ Белче МИ ВК,Мя Беливо МИ Белчево МИ Бялата лоза МИ БМС Бела земля МИ Белу воду МИ Бели камик МИ БС,ЕРГ Бяла Места МИ Бели Вит МИ ХСпр Бяла ЛИ Бела ЛИ Бялка ЛИ Бялко ЛИ Белой ЛИ Бèлчин ФИ Бялков ФИ Белаков ФИ СтИл,РЛФИ Белев ФИ Белчев ФИ Белинов ФИ Беличев ФИ АС бял ’сняг’ м ДА бяла ’овца’ ’хартия’ ’слама’ ж ДА бел ’бялата дървесина на дървото’ ж ДА