Старобългарски речник
бѣлость 
бѣлость - ж Неопетненост, чистота [прен.] сьвлаꙙште же рꙁꙑ бѣлꙑѧ не съвлате бѣлост дѹшьнꙑѧ С 507.30 Изч С Гр λευκότης Нвб бялост ВА МлБТР ЕтМл