Старобългарски речник
бѣлорꙁьць
бѣлорꙁьць
-а
м
Лице, което не се числи към духовенството; мирянин
аще которꙑ бѣлорꙁець скѫпост рад клънетⷭ҇ъ лютѣ ѣко. да дастъ нщмъ мѣне свое
СЕ
104а 12
аще которꙑ бѣлорꙁець ... бⷣ҇лѫ сътворⷮ҇ д҃ лⷮ҇ѣ да пⷦ҇аетⷭ҇ъ
СЕ
102b 18
аще которъ ппъ ... ѹбпетꙿ сѧ (!) ꙇ҃ денъ да пⷦ҇оетⷭ҇ъ аще л естъ бѣлорꙁець. ж҃ денъ да пⷦ҇оетꙿ сѧ
СЕ
104а 23
мⷧ҇о ... наⷣ҇ бѣлорꙁьцемь
СЕ
38b 12
Изч
СЕ
бѣлорꙁець
Нвб
Ø