Старобългарски речник
бѣжат 
бѣжат -бѣжѫ -бѣжш несв св 1. Бягам, тичам въкѹпѣ протвънꙑѧ слꙑ бѣствѹ сꙙ ѧшꙙ ...  нъ номѹ бѣжат глагол҄ꙙ С 466.8 отде отъ мѣста того.  бѣжавъ де ꙗко м҃ попрштъ отъ града того С 518.30 Образно. сльньце лютоѭ покрꙑвамо сꙙ жел҄еѭ. дьньнꙑ же свѣтъ бѣжꙙшть С 426.23 не тъкма же сльньце бѣжа. нъ  ꙁемьꙗ трꙙсѣаше сꙙ нетрьпꙙ т беꙁаконьꙗ ждовьска С 485.3 2. Побягвам, избягвам, впущам се в бягство, дезертирам глааше же сходѧштмъ народомъ ... къто съкаꙁа вамъ бѣжат отъ грѧдѫштааго гнѣва М Лк 3.7 З,А, СК. Срв. Мт 3.7А наемьнкъ бѣжтъ. ѣко наемьнкъ естъ  не радтъ о овъцахъ М Йо 10.13 З А СК відѩштеі мѩ вонъ бѣжашѩ отъ мне СП 30.13 егда бѣжа отъ лца саѹлова въ врътопъ СП 56.1 бѣжѩтъ отъ ліца его въс ненавідѩщеі его СП 67.2 Срв. С22.19 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелемь ... ѹбо сѧ бѣж. отътьц. ѡтд СЕ 53b 16 Отивам в изгнание, избягвам. анћлъ гнь ѣв сѧ въ сънѣ осфѹ глѧ ... бѣж въ ећѵпетъ А Мт 2.13 СК пон҄еже ѹмножшꙙ с беꙁакон҄енꙗ моꙗ. ѹдалхъ сꙙ бѣжꙙ  въдворхъ сꙙ въ пѹстꙑн҄ѫ С 286.20 даждъ м сего странꙿнааго. бѣжавъшааго отꙿ самѣхъ пеленъ вь егуптъ С 455.3 3. Прен. Отбягвам, въздържам се от нещо сладъка стъ сласть водꙙштꙗ въ грѣхъ. прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е растрьꙁоватъ. бѣж ѧ въкѹса С 350.28 бѣга сласт акꙑ лꙗ еꙁавел С 351.13 М З А СК СП СЕ С Гр φεύγω ἀποδιδράσκω λειποτακτέω ἐκτρέχω ξενόομαι φυγῇ χράομαι φυγαδεύω ὑποφεύγω Нвб бежà остар ОА ВА РБЕ Срв бежан м ВА БТР бежàнец, бежанка ж ОА ЕтМл БТР АР бежашкàта нареч НГер Бежан дере МИ Бежановец МИ ЙЗ,МИПир