Старобългарски речник
бѣдьно 
бѣдьно нареч Трудно бѣдно бо раꙁѹмѣт въ повѣст псменьнѣ лежꙙ ѹмъ С 345.18 тебѣ стъ бꙑло ѹдобѣ покаꙁат  сътворт. мнѣ бѣдь [погр. вм. бѣдьнѣ] оставт С 377.19 бѣдьно же  необрѧштемо дшѫ моштьнѫ оесꙑ многꙑ ЗЛ Iб 12 бѣдьно бꙑт [комѹ] κινδυνεύω, ἐσχάτως Тежко, трудно ми е; опасно е за мене  т ꙁѣло вѣтрꙑ  вльнам мьм въꙁвраштаахѫ сꙙ въспꙙть  бѣдно мъ бѣаше С 151.15 Изч С ЗЛ Гр δύσληπτος δύδκολον χαλεπόν бѣдно Нвб бедно ’злочестно, в неволя, в нужда’ НГер