Старобългарски речник
бьнь 
бьнь -ꙗ ср Биене, удряне, бичуване ꙇ прѣдадѧтъ і на порѫгане ѩꙁкмъ. ꙇ бене  пропѧтье М Мт 20.19 бетъ тѧ трсавце гь ... бенемь неотъвѣтъномь СЕ 49b 16 нъ събрашꙙ съборъ  глаголаахѫ то сътвормъ ... ꙁавстѭ бꙑваѭштꙗ ѡ плаѹ  бьню не на добро бꙑваѭштѹ. н рахль плаѫшт ꙙдъ свохъ сце въстена С 386.12 то слꙑшавъше отъ стааго мѫжа. града того мѫж рнѫшꙙ сꙙ на ѹкорꙁнꙑ  бьньꙗ С 535.19 Изч М СЕ С Гр τὸ μαστιγῶσαι κοπετός бене бьн Нвб биене ОА АК МлБТР РБЕ биение остар ВА Бот ДА биенье остар НГер ЕтМл