Старобългарски речник
бꙑт 
бꙑт -смь -с несв Отриц. ф. за сег нѣсмь, нѣс несв сег. деят. прич сꙑ [съ, сꙑ, сѫ], сѫща повел бѫд бъд бѫдѫ, бѫдеш св мин. несв бѣхъ, бѣ и бѣахъ, бѣаше мин. св бꙑвъ, бꙑвъша мин. деят. прич. I бꙑхъ, бꙑстъ [бꙑ] мин. деят. прич. II бꙑлъ, а, о усл бмь, б ... бѫ I. Със самостоятелно лексикално значение 1. Съм, съществувам славоѭ ѭже мѣхъ. прѣжде даже не бꙑстъ мръ ѹ тебе М Йо 17.5 З А СК ꙇскон. бѣаше слово. ꙇ слово бѣаше отъ ба. ꙇ бъ бѣаше слово З Йо 1.1А спене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ. съ славѡѫ вѣнѡѫ Е 1а 17 ї ѵпостасъ моѣ ѹ тебе естъ СП 38.8 тꙑ бо еднъ вꙿсего грѣха кромѣ ес СЕ 57a 12 стъ бо  тъ нꙑнꙗ въ ономь. о немъже ... въптъ павьлъ глагол҄ꙙ. хъже жште на небесехъ стъ С 272.15 Заемам длъжност, пост, имам звание и под. бѫдеш ѧдо свѣтѹ СЕ 70b 19 ꙗкоже ꙁавстьнкомъ молтвьнкомъ бꙑт С 276.30 сьде лежтъ мость рьгѹблꙗ бꙑвꙑ пр сѵмеонѣ цр МН 2. Намирам се, оказвам се някъде, пребивавам, живея бѣахѫ же тѹ женꙑ мъногꙑ ꙁ далее ꙁьрѧштѧ М Мт 27.55 З А бѣахѫ же на пѫт въсходѧште влмъ М Мк 10.32 З вьꙁлⷮ҇ѣе връхѹ прѣлваемааго вна ... ꙇ прметъ отъ него пръвѣе рѣ.  петъ прѣдъ вꙿсѣм. аще клютъ сѧ. да бѫдетъ съгнло въпадъшее. достотъ пролѣт. а нкомѹже въкѹст отъ него СЕ 20a 25 нъ  самого ба невдмо съ нам бꙑт. вь сь асъ СЕ 95b 9 стъ же въ прѣгꙑн҄ѣхъ мѣсто то  вь непрѣходънꙑхъ горахъ С 26.19 гда бѣаше въ мрѹ. многꙑ отъ прѣльст обрат С 124.15 ждеже аште да с. то прдѫ т вь сьнѣ С 299.18 бѣдоѭ одръжмъ.  въ штѹжде странѣ сꙑ С 365.2 3. Налице съм, има ме не бѣ ма мѣста въ обтѣл М Лк 2.7 З А СК сла гнѣ бѣ цѣлт ѩ М Лк 5.17 З А аще естъ неправъда въ рѫкѹ моⷷю СП 7.4  їстоꙿнкъ ꙁде ꙁ н҄его. стъ же  до схъ дьнї С 18.19 мьнѣ не вѣрѹ нъ свома ома. вждь сѫшт съборъ С 430.25 4. Ставам, случвам се, извършвам се, настъпвам ꙇ бѫдѫтъ глад  пагѹбꙑ. ꙇ трѫс по мѣста М Мт 24.7А, СК Б бꙑшѧ же тъгда енк҄енѣ въ ерслмхъ М Йо 10.22 З А тако м боꙁ. вльшьство нѣко бꙑстъ С 74.22 5. Произхождам, родом съм отнякъде бѣ же флпъ отъ вѳсадꙑ М Йо 1.45 З А СК арꙗнъ вовода рее. да сповѣстъ прѣжде мꙙ сво  кобь.  отъкѫдѹ стъ С 147.8 мѫжь нѣкто отъ асꙗнꙑ ꙁемьѧ сꙑ. еѳер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ С 293.23 6. В съчет. с име a) Принадлежа, притежание съм на някого  не бѣ ма ѧда М Лк 1.7 З А аште поклонш сѧ прѣдъ мноѭ. бѫдѫтъ тебѣ вьсѣ М Лк 4.7 дъшт ноѧда бѣ емѹ М Лк 8.42 З А СК ї вꙑсотꙑ горъ того сѫтъ СП 94.4 тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ СЕ 58a 11  снѹ мѹ стъ дхъ стꙑ С 28.23 того стъ сленꙿ бъ С 31.1 b) За означаване на време, срок мѣсѧцъ шестꙑ естъ е. нарцаемѣ неплодъв М Лк 1.36 З А СК c) За име, название — казвам се, наричат ме то стъ мꙙ богѹ вашемꙋ С 21.2 тѣмꙿже бꙑстъ вьсѣмъ дꙿно мꙙ С 86.20 d) Служа някому като някакъв или за нещо бꙑстъ поношенію сѫсѣдомъ своімъ СП 88.42 бꙑстъ въ поношеніе мънѣ СП 68.11 бꙑстъ мьнѣ гі въ прібѣжіште СП 93.22 аꙁъ бѫдѫ емѹ въ оца.  тъ бѫдетъ мвъ сна Е 6б 6  то да вѣштатъ же на ѹспѣхъ стъ слꙑшꙙштмъ С 497.23 7. Като същ. a) Прич. сег. деят. сѫще ср ед сѫщаꙗ ср мн a) τὸ ει῏ναι, τὰ ἐνόντα, τὰ ὄντα Съществуващото; това, което е обае сѫштаа дадте млостꙑнѭ М Лк 11.41 З да ѹбо пѹстошъ не трош сѫштхъ на кръмьѧ  тъштеславьꙗ С 373.29 та прта црѣ въводтъ онъ же невѣстънка. да навꙑкнеш како прспѣ о дѣвцахꙿ матъ хс ѧже сѫштаꙗ раꙁдаваѭтъ то стъ  дѣвьство С 375.24  тръжьства сего хъ. же  їсходатанкъ стъ намъ. вьсѣхъ добръ. тъ бо спрьва нꙑ сътворлъ. отъ не сѫштааго вь сѫште прведъ С 479.28—29 b) b) Прич. мин. деят. бꙑвъше ср ед бꙑвъша, –ꙗ ср мн τὸ γεγονός, τὰ γεγενημένα, τὰ γενόμενα Станалото, случилото се вдѣвъше же ѹбо клеврѣт ... бꙑвъша съжалшѧ с ѕѣло М Мт 18.31 ЗI А ꙇшедъше же бѣс отъ лвка. въндѫ въ свнѩ. ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ ...  стопе. вдѣвъше же пасѫште бꙑвъшее бѣжашѧ  въꙁвѣстшѧ въ градѣ  въ селѣхъ. ꙇꙁдѫ же вдѣтъ бꙑвъшааго. ꙇ прдѫ къ св М Лк 8.34, 35 З А СК  вьꙁвѣштено бꙑстъ аурлꙗнѹ отъ прставьнꙑхъ вонъ вьсе то бꙑвъше С 15.5 он же трѹдьн  дѹшꙙ не мѫште. повѣдаахѫ мѹ бꙑвъше мол҄аахѫ го наставт ї на пѫть С 32.15 онъ же въставвъ ѭ въпрашааше. ꙿто стъ вна. оно же отъ пеал не могѫшт сповѣдат. съповѣдашꙙ же бѣшꙙ сь н҄еѭ пршьл.  ѹслꙑшавъ бꙑвъше С 44.11 въꙁемъше же слѹгꙑ камен дрѹгъ дрѹга бꙗхѫ. вдѣвъше же ст бꙑвъше. дрьꙁ бꙑшꙙ. раꙁгнѣвавъ же сꙙ дѹкꙿсъ С 74.11 вдѣвъше же жърꙿц бꙑвъше. похꙑштьше  кѹпно съ вонꙑ. поставшꙙ  прѣдь анѳупатомъ С 107.8—9 вдѣвъше же вон  вьсь народъ бꙑвъше. отъбѣжашꙙ С 234.30 стъ + инф ἐστίν [χρή, δεῖ] + Infinitivus Възможно е, подобава, трябва да се извърши действието, означено с инфинитива тебѣ бо естъ мловат. ꙇ спат гі СЕ 27 a 14—15 не бо стъ цѣсаремъ того нарешт. довьлѣтъ бо мѹ беꙁаконнкомъ  прѣстѫпьнкомъ ꙁъват  С 214.2 то сътвормъ. гда бѣ небогъмъ радоват сꙙ. гда бѣ веселт сꙙ С 386.14, 15 какоже бѣ сътворт юдѫ кротъка С 413.29 нѣстъ + инф οὐκ ἔστιν + Infinitivus Не може, не подобава, не трябва да се извърши действието, означено с инфинитива ѡ нхъже нѣстъ нь глатї Е 29 а 10 II. Спомагателен глагол A. Копула 1. В съставното именно сказуемо. Съм доброе же сѣмѧ се сѫтъ снве цсрствѣ а плѣвелъ сѫтъ снве непрѣꙁнн М Мт 13.38 З А аꙁъ есмъ пѫтъ  стна  жвотъ М Йо 14.6 З А СК тꙑ бо ес стъба наша СЕ 6a 20 2. В обособена част, срещу постпозитивна членна форма в гр. [Който] е о въсхождень нашемь. бꙑвъшмь во вꙿсемь мрѣ СЕ 65a 11 тѹ їакѡвъ ... съ древь прскрънⷠъꙸ ꙁа їѡсфа С 460.24 B. За образуване на сложни форми на глаголите [за времена, залози и наклонения] 1. За мин. неопр. [перфектум] и мин. предвар. [плусквамперфектум] ꙁаконоѹтеле. ꙇже бѣахѫ пршъл отъ въсѣкоѩ вьс галлескꙑ  юдескꙑ М Лк 5.17 З А ократлъ ес вꙿсѧ пѫт неьстввꙑхъ ... пргвоꙁдлъ ес срце вꙿсѣкомѹ недѫгѹ ... похѹллъ ес вꙿсѣкѫ болѣꙁнь СЕ 35b 11, 16, 21 2. За бъд. [футурум] и бъд. предвар. [футурум екзактум] ꙇ се бѫдеш млъѧ  не могꙑ проглаголат М Лк 1.20 З А аще нꙑ дестъ день съмрътьнꙑ въ грѣсѣхъ. то въскѫѭ сѧ  родл бѫдемъ СЕ 71a 6 тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ СЕ 72a 5 аще бѫдⷮ҇е правⷣ҇ено покаалⷭ҇ъ СЕ 102a 11 3. За усл. [кондиционал] аште не б отъ ба бꙑлъ съ. не моглъ б творт несоже М Йо 9.33 З А ꙇмже да бмь отъмꙑлъ. гнесъ СЕ 78a 13 не бо нъ аште  ꙁлатомъ съставьна т бꙑшꙙ ѹста бꙑла ... не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла С 380.18, 19 4. За образуване на сложни страд. форми [пасив] по многах мѫках. каменемъ побен. бстъ Е 38б 10 да не прѣѩт бѫдемъ тѧжъкомь съномь СЕ 38a 10  немоштьнъ мнмъ бѣ С 481.25 C. При перифразиране на лични глаголни форми за означаване на обичайно действие или подчертаване съдържанието на глагола тъ же бѣ оходѧ въ пѹстꙑнѧ  молѧ сѧ М Лк 5.16 ꙇ бѣ ѹѧ соботꙑ. і ѹжасаахѫ сѧ о ѹен его М Лк 4.31 З А тꙑ бо ес вьꙁемⷧ҇ѧ. отъ паденѣ молѧщааго сѧ тебѣ СЕ 31b 11 къ ... ꙇже бѣ кріѩ сѧ страха рад ꙇюдѣіска К 14b 35 Срв. С453.23 а же которъ стъ нꙑнꙗ. прмꙑ.  беꙁбрашънꙑмъ брашънꙑмъ кръмꙙ ѹдънаго сего С 272.12, 13 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СС СЕ ТФ К С Р ЗЛ Х МЛ АН БН В МН П2 П5 Гр ει᾿μί ὑπάρχω πέλω ἱδρύομαι ἐπιδημέω διατρίβω διαγίγνομαι μένω διάγω ἄγω χρονίζω διάκειμαι αὐλίζομαι συνίσταμαι πάρειμι [παρεῖναι] ἀπέχω ἔχω γίγνομαι φύομαι τυγχάνω ἐπέρχομαι καϑίσταμαι κεῖμαι προχωρέω συμβαίνω δοκέω μέλλω πράσσομαι εὑρίσκομαι ὁρμάομαι συντείνω Нвб бити ОА ВА НТ ести, йест ДА Срв съм, бъда ОА съм, сум диал сам диал ДА