Старобългарски речник
бꙑват 
бꙑват -бꙑваѭ -бꙑваш несв I. Със самостоятелно лексикално значение 1. Бивам, съм, съществувам ѡнѣмъ же вънѣщънмь въ пртъахъ вьсѣ бꙑваѭтъ М Мк 4.11 З аште  въ напаст въпадеш. не бо нъ  въ напастехъ бꙑва С 383.7  многомъ раꙁлїмъ трепеꙁы. вꙿсегда ѹбо тамо ѹбогꙑ въ ѹнꙑ дрꙙхльствѣ бꙑваатъ С 491.15—16 2. Бивам, ставам някакъв ꙇ же пръвѣе вълажааше по въꙁмѫштен водꙑ. съдравъ бꙑвааше М Йо 5.4 З А нікътоже бо нѫждеѭ лѹі бꙑваетъ К 5a 37 Срв. С414.2 мат бо благодѣтѭ бꙑваш осѫжденѹмѹ С 251.10 ѹенц мѹ бꙑваахѫ. гда хотѣахѫ то от н҄его ѹт сꙙ С 477.1 Само 3 л. ед.и мн. Става, бива, извършва се, постъпва се, прави се. тако глѭ вамъ. радость бꙑваатъ прѣдъ анлꙑ бж М Лк 15.10 З вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ М Мт 27.24 З А СК неⷣ҇ прѣжде рождства хва. вь нѭ же бꙑваетъ паⷮ҇ стъмъ оцмъ А 130a 17 ; въ навеере. бваѫтъ. тенїѣ. г҃ ⷷ Е 30а 7—8 ⷩ҇ бꙑв҇а. аще клюⷮ҇ сѧ скврънънѹ СЕ 19a 22 мⷧ҇ бꙑвⷿ҇ащ. аще кꙿто кръщенѣ СЕ 23a 4 въ тъ вееръ дѣашете сѧ. понеже і спсенье глѫ. жвꙑмъ і мрътвꙑмъ бꙑваше. ꙇюдѣі же съвѧꙁаѭште агнець ꙁакалахѫ К 13b 13 Срв. С450.20—21 о н҄емже глагол҄ѫтъ велка ѹдеса бꙑваѭтъ отъ н҄его С 45.30—46.1  годна врѣмене ꙗко ꙁмна. ношть съглꙙдавъ вь н҄еже пае лютость бꙑватъ С 89.6—7 ѡ стенан  жел҄е. ꙁавстѭ бꙑваѭштꙗ С 386.11 нъ да не вдꙙтъ тако старꙿца лежꙙшта бе ьст.  съгрѣжена на ꙁем. н бо н дъск бѣаше подъ н҄мъ н рогоꙁнꙑ. н но же то бꙑваатъ вь хлѣвнѣ нь ꙁемьꙗ дна С 555.6 надѣѭште сꙙ ꙗко ꙁлѣковань отъ плеснѹ го. подастъ сꙙ тѣлесемъ хъ.  то же ꙙсто бꙑвааше бжьѭ слоѭ С 556.23 Обикн.3 л. ед. и мн. Сбъдва се, осъществява се, случва се. вѣрѫ метъ. ѣко еже глтъ бꙑваат М Мк 11.23 З нанаѭштемъ же смъ бꙑват. въсклонте сѧ  въꙁдвгнѣте гла(въ)вꙑ вашѧ М Лк 21.28 З бꙑваатъ бо врѣмꙙ поврѣшт вражьдꙑ.  пакꙑ не небрѣшт любьве С 357.4 да съгрѣшвꙑ.  ѹмьрꙑ. не съгрѣшвъшїмъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт. такожде многашд  о дльжьнꙑхъ мѣнмъ бꙑватъ С 494.2 3. Прич. сег. деят. като същ. бꙑваѭщаꙗ ср мн τὰ γενόμενα, τὰ γιγνόμενα Това, което става; това, което се случва ꙇ вьс пршедъше народ на поꙁоръ сь. вдѧште бꙑваѭштаа М Лк 23.48 З А вдѣвъше же подрѹꙁ его бꙑваѭщаꙗ. съжалш с ꙁѣло СК Мт 18.31 оні же прблжвъше сꙙ прлежьнѣ ꙁьрѣхѫ къ н҄емѹ. вдѣт нѣꙿто бол҄е бꙑваѭштїхъ оть н҄его С 34.20—21 4. прич сег страд a) Като прил. бꙑвамꙑ a) γενόμενος Който се извършва не бо бѣ нкоже хрстосомъ бꙑвамо дѣло. же  не мѣаше танааго ловѣкъ дѣл҄ма твормаа С 346.6 b) b) Като същ. бꙑвамо ср ед бꙑвамаꙗ ср мн τὰ ἐσόμενον, τὸ πρασσόμενα Това, което става; това, което се случва; това, което се извършва вдѣвъше же  же бѣахѫ о немь. бꙑваемое рѣшѧ емѹ г аще ѹдармъ ножемъ М Лк 22.49 З съпса же памꙙть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь. сꙑнъ адововъ. отъ ꙁемьѧ сꙑ арꙁанінъскꙑ. же бѣаше шълъ съ вльхвꙑ послѹшат тъьѭ бꙑвамꙑхъ С 271.23 II. Спомагателен глагол 1. Копула в съставното именно сказуемо — съм, бивам а ꙇже аште власвмсаетъ на стъꙇ дхъ. не ꙇматъ отъпѹштенѣ въ вѣкꙑ. повнъ вьсе бꙑваетъ З Мк 3.29  в благодѣтн бвате Е 22б 9 бъ тꙑ мілостівъ бъва(а)ше імъ СП 98.8  отъ грѣхъ свохъ ощаеш сѧ. ꙇ снъ свѣтѹ бꙑваеш СЕ 90b 18 прнесено отъ когождо обьште прнесъшмъ бꙑваатꙿ С 84.5 многꙑхъ благꙑн҄ꙙ.  дш полеꙁьнꙑхъ добродѣан ... ходата бꙑваатъ С 513.19 2. За образуване на сложни страд. форми [пасив] ꙇ молѣахѫ . да понѣ вьскрл рꙁꙑ его пркоснѫтъ сѧ. ꙇ елко аште пркасахѫ сѧ емь съпасен бꙑваахѫ М Мк 6.56 З вꙿсѣко ѹбо дрѣво. еже не творітъ плода добра. посѣкаемо бъваетъ  въ огнъ въмѣтаемо А Мт 3.10 дⷭ҇не. несоꙁъданꙑ. отъ соꙁъданѣ своего. рѫкоѭ дръжмъ бꙑвает СЕ 2a 16 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Р Гр γίγνομαι εἰμί πραγματεύομαι μεταποιέομαι ἐπιτείνομαι καϑίστημι бъват Нвб Срв бивам ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА