Старобългарски речник
бъшьѭ
бъшьѭ
нареч
Напълно, изобщо, съвсем
на гнѣвъ обратт сꙙ мъ на н҄ь. въꙁвраштаѭштѹ ѧ мѹ отъ трѣбъ мъ пае же бъшъѭ ставꙙштѹ
С
30.1—2
ꙗкоже не сьмѣт нкомѹже наꙙт краст. л бъшѭ беꙁ бѣдꙑ прсꙙгнѫт
С
43.4—5
богословьнааго охѹлтъ ꙁакона. бъшѭ го охѹлтъ
С
338.13
пророкъ раꙁѹмѣлъ бꙑ ... не ловѣьскъ бъшьѭ слѣпъ фарсеѡвъ съмꙑслъ
С
393.4
След отрицание — никога.
не мѣаше танааго ловѣкъ дѣл҄ьма твормаа бъшъѭ бо ндноже бо оть н҄его. сътворено дѣло
С
346.8
ꙗкоже ні бъшъѭ отърнѫ люд ждовъскꙑ гь. сьвѣдѣтел҄ьствѹтъ м павьлъ глагол҄ꙙ
С
347.7
тебе рад пакꙑ прстѫпхъ. отьн҄ѫдѣже не ѹстѫпхъ бъшьѭ божьствомь
С
503.3
Изч
С
Гр
ὅλως
ὅλος
παντελῶς
οὐδαμῶς
бъшъѭ
бъшѭ
бьшѭ
Нвб
Ø