Старобългарски речник
бъхъма 
бъхъма нареч 1. Съвсем, напълно, изобщо ѹмрътввъ сꙙ самохотьѭ. ꙗко бесловесънѫ нѣкакѫ  несамовол҄ьнѫ дѹшѫ мꙑ.  стьствънааго стъства ꙁмѣн҄енѫ мꙑ. бъхма С 273.15 да дастъ благодѣть слꙑшꙙштїмъ.  то да вѣштатъ же на ѹспѣхъ стъ слꙑшꙙштмъ.  бештнънꙑ же смѣхъ бъхъмъ отъврѣшт подобаатъ С 497.24—25 недноже сꙙ сповѣдаетъ благое въ раꙁлѫен жлшть братѧ. рекъше лѣгальнць. протвьна же толка. еже раꙁлѫат с самѣмъ отъ себе  бъхъма нестроно ЗЛ 2б 20 2. Почти прослѹт бо мѫенꙗ го ѹже по вьсе ас.  бъхма по вьсе вьсел҄енѣ обьтекло бѣаше С 117.7 С ЗЛ Гр πάντη παντελῶς τὸ σύνολον σχεδόν бъхъмъ бъхма Нвб бъхма ВА Дюв МлБТР Срв бъх диал МлБТР РБЕ ДА