Старобългарски речник
бъдѣт 
бъдѣт -бъждѫ -бъдш несв 1. Бдя, бодърствам ꙇс ... наѧтъ глат мъ ... вьсѣмъ глѭ бьдте М Мк 13.37 З бьдте ѹбо ѣко не вѣсте дьн н аса М Мт 25.13 З,А, СК. Срв. С 375.5 аште не гь стрѣжетъ града. вьсѹе бьдѣ стрѣгѫї СП 126.2 рее аплъ т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ СЕ 67b 18—19 Срв. СЕ82b 12 гда же ѹбнъ бꙑстъ вьсѣхъ васъ ѹтанъ. прѣбѫдѣмꙑ ѹбо бьдꙙште. не сьпꙙште С 439.8—9 2. Въздържам се рѣво же дръжат  велан прѣобдѣт. вѣдꙑ ꙗкоже рѣвьнаа сꙑтость. н бьдѣт вѣстъ. н цѣломѫдрьствоват С 279.21 М З А СК СП СЕ С Гр γρηγορέω ἀγρυπνέω ἀγραυλέω διανυκτερεύω ἐναγρυπνέω νήφω бьдѣт Нвб Срв бдя ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ