Старобългарски речник
бѹ 
бѹ прил Неразумен, безумен пѧть же бѣ отъ нхъ бѹ. ꙇ пѧть мѫдръ. бѹѩ бо премъшѧ свѣтльнкꙑ своѩ. не вьꙁѧшѧ съ собоѭ олеа М Мт 25.2, 3 З А СК раꙁѹмѣіте беꙁѹмьніі въ людехъ. ї бѹіі когда ѹмѫдріте сѩ СП 93.8 съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен С 188.29 ѡ бѹхъ старьць. ѡ сѣмꙙ ханаана бесрамька С 323.29 Като същ. бѹ м мн Неразумните, безумните боте сѧ вꙿсѣхъ мѫдросте ꙁемънꙑхъ. мѫдрꙑхъ ... послѣдь же въ бѹест бѹхъ СЕ 45b 3 дѣвьство ... аште стъ праꙁдъно съ блѫднкꙑ жденетъ сꙙ  съ бѹм.  беꙁ млост  поставть с н҄м С 371.23 бѹ творт ἐκβακχεύω Влудявам някого, докарвам някого до изстъпление такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горы дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ К 4b 11 бѹꙗ словеса μωρολογία Празни приказки, брътвеж бѹꙗ словеса глагол҄еш.  блꙙд многꙑ С 155.21 М З А СК Е СП СЕ К С Гр μωρός ἄφρων νεώτερος бѹі Нвб Срв буен ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ буин ВА буйний НГер Буя Евла МИ Буя Леска МИ ВП,ТО Буйново МИ Буйновци МИ Буйнево МИ СНМБ Буйно ЛИ Буев ФИ СтИл,РЛФИ