Старобългарски речник
брѣжьнъ 
брѣжьнъ -ꙑ прил Който лежи на склон, на стръмен бряг брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ  беꙁъ влагꙑ. ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ С 300.3 Изч С Гр τοῦ κρημνοῦ брѣжънъ Нвб брежен ОА ВА МлБТР ЕтМл брежний НГер бряжен ’стръмен’ ДА Срв [без]брежен, [край]брежен