Старобългарски речник
брѣжьнъ
брѣжьнъ
-ꙑ
прил
Който лежи на склон, на стръмен бряг
брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ беꙁъ влагꙑ. ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ
С
300.3
Изч
С
Гр
τοῦ κρημνοῦ
брѣжънъ
Нвб
брежен
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
брежний
НГер
бряжен
’стръмен’
ДА
Срв
[без]брежен, [край]брежен
