Старобългарски речник
брьнь 
брьнь -ꙗ ср Пръст, кал, тиня ꙇ сътвор ()брене отъ плновенѣ. ꙇ помаꙁа емѹ о бръньемъ М Йо 9.6 З А ї въꙁведе мѩ отъ рова стⷬ҇і. ї отъ бръньѣ тімѣна СП 39.3 ꙁамаꙁавꙑ слнам ꙇ бренемь. слѣпѹмѹ рождьшю сѧ ... ꙇ омьвенемь отвръꙁъ о его СЕ 33а 4—5 брьнмъ помаꙁааше о  просвѣштааше ꙁрака С 476.24—25 то пакꙑ глнънꙑмъ брьнмъ грьньаремъ сътворенѣ бꙑт С 396.20 прошааше брьн ѹ брьнꙗ прѧт ꙁждтелꙗ вьсѣмъ. сѣно отъ сѣна прѧт г҄еонъскааго огн҄. капьꙗ мала. отъ капьѧ прѧт беꙁдънѫ С 453.1 Срв. К14b 10 М З А СП СЕ К С Гр πελός брьн брън брънь брене Нвб брение остар ВА