Старобългарски речник
браьнъ 
браьнъ -ꙑ прил Брачен, сватбен въшедъ же цсръ вдѣтъ въꙁлежѧщхъ. вдѣ тѹ ка не облъена въ одѣане браъное М Мт 22.11 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 15 цсръ ... гла емѹ дрѹже како вьнде сѣмо. не м одѣанѣ браъна М Мт 22.12 ЗI, А. Срв. СЕ 106 b 18  прѣдашꙙ мѹ ѭ. врѣмене браьнааго ждѫште С 246.26 сꙑнове браьн υἱοὶ τοῦ νυμφῶνος Сватбари, гости на сватбен пир еда могѫтъ свⷩ҇е браън плакат сѧ. доньдеже съ нм естъ женхъ М Мт 9.15 Срв.Лк 5.34 М,З;Мк 2.19 М З Изч М З А СЕ С Гр [τοῦ] γάμου браънъ Нвб брачен ОА ВА АК ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ брачний ОА ВА