Старобългарски речник

брашьньце

брашьньце -а ср 1. Храна, храница нсоже обрѣтъ носꙙштѫ. роꙁвѣ брашьньца же  гонѣтъ на пѫт С 559.22 2. Нафора, хляб от причастието аще кꙿто болѣꙁн рад. ꙇꙁблюетъ брашеньце. в҃ дьн да посттꙿ сѧ СЕ 103а 12 аще кꙿто не съхрантъ брашенꙿца. тол мꙑшъ его. въкѹстъ ... кꙿт денъ да посттъ сѧ СЕ 104b 25 Изч СЕ С брашеньце брашенꙿце Нвб брашънце ОА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ ДА