Старобългарски речник
брань
брань
-ꙗ
ср
Състезание, борба
ꙗкоже се вьлаꙁꙙште въ бран въкѹпѣ мена своꙗ глагол҄ѫтъ. на мѣсто бо бьранꙗ въстѫпаѭтъ. такожде же с
С
86.13, 14
Изч
С
Гр
ἄϑλησις
ἀγωνία
бьран
Нвб
брание
остар
ВА
Срв
бранение, браняние, браненье, бранене
ВА
МлБТР