Старобългарски речник
браньскъ 
браньскъ -ꙑ прил Бранен, военен ѹн҄ьше вьс нъ омъство въьтен бꙑшꙙ.  ꙁа браньскѫѭ хꙑтрость ... велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара С 84.30 Изч С Гр πολεμικός Нвб Срв бран[ен]