Старобългарски речник
брань
брань
-
ж
1. Битка, сражение, война
кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ
М
Лк 14.31
З
снові ефѩмові налѩцаѭштеі і стрѣлѣѭште лѫкꙑ. въꙁвратішѩ сѧ въ день брані
СП
77.9
раба твоего вѣрънааго цра ... съхран. покор подъ ногама его. вꙿсѧ ... любѧще брань
СЕ
19а 9
братꙗ не въꙁбомъ сꙙ ... помьнте л гда сꙙ брахомъ на велцѣ брані ... да ово оть н҄хꙿ ѹбхомъ. овꙑ прогꙿнахомъ
С
72.27
відѣ лі беꙁѹмье ꙇхъ ... брань творѧть къ бѹ
К
7b 9
Образно.
брань стъ нꙑнꙗшьне жть
С
497.2
2. Размирица, борба, съпротива
егда же ѹслꙑште бран настроенѣ, не ѹботе сѧ
М
Лк 21.9
З
А
СК
3.
Само мн. Врагове, неприятели
егда бранꙇ бѣшѧ нѫдѧтѧѩ ꙇхъ. нꙇ псалмъ съмѣшѧ рештꙇ на ꙁем тѹжде
К
7b 5
да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм
СЕ
99а 17
покор подъ ногама его вꙿсѧ поганъскꙑѩ бран
СЕ
19а 9
положт брань
τιτρώσκω
Вляза в сражение, дам отпор
деже бо прьвѣ сѫпостатъ брань полож тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ
С
251.3
плътьнꙑѩ бран
ἐκ τῆς σαρκὸς ἐπανάστασις
Възбуда на плътта
ѹкрѣп въ брань невдмааго врага. крѣпъкоѭ твоѭ слоѭ. пльтьнꙑѩ бран раꙁдрѹш
СЕ
95а 6
не сътрьпѣт бран
ὑποδύομαι τῇ ἥσσᾳ
Претърпя поражение, неуспех
к томѹ ѹже до старост дошъдъшѹ. не сьтръпѣт бран ... беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ
С
521.16
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
πόλεμος
πάλη
πολέμιος
τὰ πολέμια
παλαίστρα
σκηπτουχία
Нвб
бран
остар
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
ДА
Срв
бран
’пазител’
м
МлБТР
АР
брана
’защита’
ж
МлБТР
ДА
Бран
ЛИ
Брана
ЛИ
Бранка
ЛИ
СтИл,РЛФИ