Старобългарски речник
брант 
брант -бранѭ -бранш несв Възпирам, забранявам някому да извърши нещо іс же рее мъ. останѣте дѣт  не бранте мъ. прт къ мьнѣ М Мт 19.14 ЗI. Срв. Мк 10.14 М,З;Лк 18.16 М З Принуждавам, карам някого да се въздържа от нещо. еда бран҄ѫ л пштꙙ. не бран҄ѫ сего. нъ ѹѫ лхо мѣрꙑ не бꙑт.  многѫѭ пштѫ отъврѣшт. да не мѣрѫ прѣмнѹѭште. погѹбмъ дѹшевьнаго съдравꙗ С 494.25,26 М З А К С Гр κωλύω προαναστέλλω Нвб бра̀ня ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ЕтБАН ДА Срв Брани поле МИ Бранища МИ Браничево МИ СНМБ Бранимир ЛИ Бранислав ЛИ СтИл,РЛФИ